Честита Баба Марта! Днес почитаме „Баба Марта“ в детска градина „Калина Малина“ (филиал) и кв. „Дружба“ – един от най-обичните български обичаи с хилядолетна традиция.
Свързван с траките, с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров и дори с Орфей, през годините вярването се запазва – мартеницата символизира края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Освен това символизирала и безсмъртието на човешкия дух. Една от легендите гласи, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 в., когато Аспарух преминал р. Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Затова на този ден всеки подарява на близките си мартеници за здраве и сила през годината – бял и червен конец. Докато връзва мартеницата, човек „нарича“ с пожелания за здраве, благоденствие и всичко добро, което пожелава на своя близък.
Цветовете на мартеницата носят символиката и магията на древността. Червеният конец е силата, кръвта, слънцето и топлината, освен това червеното преобладава и в българските носии и шевици. Белият конец пък е доброто начало и светлината.
Денят се свързва и с настъпването на пролетта. Хората вярвали, че времето се мени така, както и настроението на Баба Марта – ако е сърдита, духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце. На някои места у нас 1 март е началото на месеца, в който се извършват редица обреди, свързвани с пролетта – като гонене на змии и гущери, гадания, свързани с птиците и др.
Най-популярното схващане е, че трябва да свалим мартеницата, когато видим щъркел, лястовица или цъфнало дърво. Според други схващания се носят до 9 март – църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение.
1,124 прегледа общо, 2 днес