Застъпнически проект „Невидимите, които виждаме“
с финансовата подкрепа на ТРЪСТА ЗА СОЦИАЛНА АЛТЕРНАТИВА

Проектът се реализира от Работна група „Сигурна и безопасна среда“ – Фонд за превенция на престъпността „ИГА“, Сдружение „Инициатива за равни възможности“, Сдружение „Хаячи“

Срок на реализиране ноември 2020 – септември 2022гг

Сдружение „Хаячи“ участва в проекта като партньор с отделен бюджет 18 901,00лв
Описание на проблема (проблемите) и анализ на контекста
Проблемът, към който сме насочили нашите усилия е наличието на висок брой бременни жени и майки с деца 0-3 г. без адресна регистрация и документ за самоличност сред най-уязвимите и бедни групи от хора.

Според редица изследвания и анализи, направени от различни организации, голям брой от хората в България „не съществуват“, остават „невидими“, тъй като не притежават документ за самоличност, съответно – нямат и адресна регистрация. По данни, поискани от Български хелзинкски комитет по ЗДОИ и предоставени от МРРБ през април 2020 г., хората в България без постоянен адрес са общо 81 360. Става дума за лица, задължени да заявят постоянния си адрес, които не са го направили. От тях българските граждани са 75 406, а чужденците – 5 954. Според българското законодателство, без да са налице тези две неща, нито един български гражданин (човек) не може да ползва каквито и да било услуги.

Трудно е да се посочат обективни данни за обема на проблема или колко точно са засегнатите. Такава статистика не се води официално и в националните стратегически документи проблемът с липсата на адресна регистрация и документи за самоличност на определена част от българското население не се проследява системно и не се анализира. С голяма доза вероятност за истинност можем да допуснем, че най-засегнати от проблема са голяма част от гражданите с ромски произход. Според преброяването от 2011 г., по данни на Националния статистически институт, броят на ромите е 325 343. По данни на Евростат, ромите в България наброяват 750 000 и те представляват 10,33% от населението . В информационен справочник „Ромите в България“, издаден от Институт „Отворено Общество“, се посочва, че според различни оценки броят на ромите в България варира между 370 000 и 800 000. Пак там се поставя въпросът кои са ромите, дали само тези, които се самоопределят като роми, или и тези, които някой друг определя като такива? И също как се събира информация за ромите – дали следвайки единствено принципа на самоопределение или отчитайки и други фактори като страха от дискриминация или пък това, което експертите наричат „динамичната идентичност“? . Относно броя на засегнатите по проблема, който разглеждаме, ще посочим изданието на Европейския Съюз „State of Health in the EU – България – Здравен профил на страната 2019“, където се казва, че гражданите без валидна лична карта не са здравноосигурени, като според оценките близо една трета от ромското население не притежава валидна лична карта .

Имайки предвид горепосочените анализи и данни, можем да допуснем, че засегнатите от проблема за липсата на документи за самоличност са между 105 и 270 хиляди души (от ромски произход). За сравнение, четвъртият по големина град в България Бургас има 233 920 жители (данни на ГРАО към 15.02.2020) . Както вече отбелязахме, в следващите 12 месеца броят може да се увеличи драстично, поради увеличаване на лицата, навършващи 14 годишна възраст в условията на действие на настоящата разпоредба и поради масовото изтичане на срокове на лични карти, които се подновяват през 10 години и са издадени през 2010 г. преди промяната в Закона за гражданската регистрация .

Допълнително увеличение на засегнатите може да има, ако допуснем, че определена част от уязвимите групи също нямат документи за самоличност .

Ако използваме данните, предоставени от МРРБ, за повече от 75 000 граждани без постоянен адрес и анализа в горния параграф, можем да твърдим, че засегнатите майки с деца до 3 г., бременни и деца до 3 г. без адресна регистрация са между 7000 и 27 000. Надяваме се да можем да прецизираме данните в хода на проекта. Тези „несъществуващи“ бременни и млади майки на деца от 0 до 3 години, заради липсата на документ за самоличност, не могат да ползват никакви здравни и административни услуги и социални придобивки, включително и за децата си. Децата също са лишени от всички права и придобивки, защото тяхната регистрация следва тази на майката. А точно майките и децата имат изключително голяма нужда от тези услуги. Те са жизненоважни за тях. В редица случаи достъпът до здравни услуги на лица без лична карта е възможен при добро взаимодействие на болничната институция с органите на МВР. Например, в спешна медицинска помощ в гр. Пазарджик деца до 18 г. могат да бъдат прегледани при повикване – в случая ЕГН е достатъчно. Но, ако болният трябва да бъде настанен в болница, се изисква лична карта или документ от МВР. При постъпването на бременни жени в родилно отделение официално също се изисква лична карта, макар че по принцип родилки без лични документи не се връщат, а след раждането документацията се оформя отново през взаимодействие с МВР – това споделят организациите от мрежата „С грижа от 0 до 3“ и здравни медиатори. Така че, съществува зависимост: липса на адресна регистрация – липса на документ за самоличност – невъзможност за ползване на жизнено необходими услуги и придобивки. Най-ярко тя се наблюдава сред уязвимите общности и особено при: жени и деца, живеещи в бедност; жени и деца, живеещи в изолирани и сегрегирани райони; жени и деца от ромски произход. Това създава предпоставки за допълнително маргинализиране и увеличаване на неравенството в обществото.

Проблемът с адресната регистрация и документите за самоличност се изостря вследствие на промените в ЗГР през 2011 и 2012 г., където адресната регистрация минава от регистрационен на одобрителен от общината режим. Тези законови промени целят преустановяване и намаляване на изборния туризъм, но провокират други социално-икономически проблеми и последствия за немалка част от населението.

Налице е все пак законова възможност от 2012 г., при която местната власт може да издава удостоверение за постоянен адрес на лица, които не притежават необходимите документи. Предвидена е Общинска комисия за адресна регистрация (ОКАР), която да направи проучване на всеки случай на място, да установи фактическия адрес, да състави констативен протокол, въз основа на който да се издаде удостоверение за постоянен адрес. За съжаление тази процедура не работи, тъй като ОКАР продължават да търсят документи, въз основа на които да съставят констативен протокол. Голямото неразбиране от страна на администрацията, е че тези комисии са създадени именно за хора, които не притежават изискуемите документи. Това може да се преодолее чрез приемането на подзаконов акт (наредба от МРРБ), която да регламентира ясно отговорностите и правомощията на общинските комисии и те да работят ефективно по дадения проблем.
Според закона комисията се определя със заповед на кмета на общината (т.е. във всяка българска от 265-те общини трябва да има такава комисия) и в нея се включват служители от общинската администрация и от териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Агенцията за социално подпомагане. Основни функции на комисията:

  • извършва проверка на обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на лица, които не могат да представят изискуемите документи;
  • в 7-дневен срок излиза със становище по разглеждания случай за извършване или отказ от извършване на исканата адресна регистрация.

Основната причина местните администрации да отказват издаване на удостоверението е, че лицата не могат да представят изискуеми документи по чл. 92 от ЗГР: документ за собственост на обитавания адрес или друг документ, даващ правно основание за ползване на същия. От друга страна, местните администрации и службите ГРАО не схващат определените в ЗГР компетенции на Комисиите по адресни регистрации като даващи им правото и задължението да констатират местообитание, на основание на която констатация да се извършва регистрация по постоянен адрес .

Така че:
1) от една страна има проблем, свързан с описанието на законовата процедура, по която работи ОКАР – трябва да има по-ясно регламентиране;
2) от друга страна е необходимо подобряване на разбирането на самите комисии за изпълнение на законовата процедура.

Редица нормативни документи и закони също реферират към изискванията за ползването на услуги – Закон за социално подпомагане [ ], Закон за насърчаване на заетостта [ ], Закон за здравето [ ]. За предоставяне на социални помощи, услуги за безработни и здравни услуги се изисква адресна регистрация (съответно документ за самоличност). Изключение има в Закона за здравето, където е посочено, че пациенти в спешно състояние получават медицинска помощ, независимо от гражданство, адрес или здравноосигурителен статут [ ]. Анализът на тези закони потвърждава казаното по-горе, че хората без адресна регистрация по никакъв начин не са равнопоставени на останалите граждани.

Какви решения на посочените проблеми предлагаме?
За предлагане на решения по описания проблем работната група по застъпническо направление „Сигурна и безопасна среда“ разработи застъпническата стратегия със следната цел:
Да се повишават възможностите бременни жени и майки с деца до 3 г. от засегнатите групи да получават адресна регистрация и документи за самоличност. Така формулираната цел ще постигнем през настоящето проектно предложение.

Липсата на адресна регистрация и документи за самоличност е сериозен проблем и изисква дългосрочна работа и усилия както в административно-законодателна посока, така и за изграждане на коалиции и формиране на позитивно обществено мнение и нагласи към трудностите, които изпитват немалка част от българските граждани и деца, поставени в силно уязвимо положение.

В рамките на този проект предлагаме да се анализира сегашния статут на ОКАР; да се постигне разбиране за истинската им роля; да се пристъпи към изработването на подзаконов акт/наредба от МРРБ и приемането му в Парламента, с който да се регламентират ясно отговорностите и правомощията на комисиите, за да започне тяхната ефективната работа. Наред с това ще работим за повишаване на гражданска осведоменост и информация сред засегнатите и потенциалните групи в риск относно процедурите за регистрация, правата и отговорностите им.

В по-дългосрочен план ще очакваме подобреното законодателство да позволи ОКАР да извършват функциите си по-добре и по този начин броят на уязвимите групи (жени и деца, живеещи в бедност; жени и деца, живеещи в изолирани и сегрегирани райони; жени и деца от ромски произход) без адресна регистрация и документи за самоличност да намалеят. При успешно изпълнение на планираните дейности тези ефекти могат да се видят още в края на двегодишния проектен период.

Имаме очаквания, че повдигането на този проблем в публичното пространство и директно пред отговорните институции, може да катализира предприемане на конкретни действия от публичната власт, които да повишат ангажираността на ОКАР и тяхната ефективност, както и да се търсят други възможности за решения на проблема. Анализът на проблема от различни гледни точки ще бъде необходимо условие да се проучват и обсъждат възможните решения. За да сме убедителни в нашите искания за промяна, следва да изследваме и съберем в дълбочина налична информация в допълнение към това, което вече знаем. Ще разчитаме в голяма степен и на централното проучване на ТСА в европейски страни за прилагани решения в държави със сходен на България социален и икономически профил. То ще включва преглед на работещи решения, прилагани в няколко държави, преглед на институционални, нормативни и финансови механизми на изследваната практика, като целта е да носи конкретни аргументи в подкрепа на застъпническата ни цел и да покаже как в други държави при сходни условия и възможности е намерено решение на проблема.

Има ли конкретна причина, поради която е важно да се изпълни проекта сега?

Значимостта на проблема се потвърждава от наблюдения на организации, които работят на терен, че има критична маса млади хора в ромската общност (настоящи, бъдещи и потенциални майки на деца от 0 до 3), които не могат да се сдобият с удостоверение за регистрация по постоянен адрес, което от своя страна е пре-реквизит за издаване на лична карта, оставайки по този начин без документ за самоличност. Важно е да се изпълнява проекта сега, тъй като има основания да се твърди, че тази критична маса ще се увеличи лавинообразно през тази и следващата година, както поради нарастване на броя лица, които навършват 14 годишна възраст в условията на действие на настоящата разпоредба, така и с масовото изтичане на срокове на лични карти, които се подновяват през 10 години, считано от 2000 – 2001 г.
Сред заинтересованите страни има много граждански организации и коалиции, които имат активно отношение по проблема, наши потенциални партньори са и ще се ангажират сериозно по разглеждания проблем. Има и положителна нагласа сред редица ключови лица от комисии в Народното събрание, от институцията на Омбудсмана на България, например. Ще разчитаме на институционална подкрепа и от агенции и органи, призвани да съблюдават спазването на човешките права и равнопоставеността на българските граждани – ДАЗД, Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет, МОН, МТСП.

Кои са преки и косвени бенефициенти и основни заинтересовани страни?
Преки бенефициенти:
• бременни жени и майки с деца 0-3 г. без адресна регистрация и документ за самоличност сред най-уязвимите и бедни групи от хора, както и децата от 0-3 г.
• семействата на тези жени и деца – хората, които живеят в едно домакинство
Косвени бенефициенти:
• Близките и роднините на най-засегнатите жени и деца
• Всички останали лица и групи, засегнати от проблема с адресната регистрация и личните документи
• Общностите (но не само малцинствата), където такива засегнати хора живеят и са съсредоточени, тъй като има отражение върху цялостния обществено-икономически живот

Основни заинтересовани страни:
• Народно събрание на Република България и съответните комисии, които имат отношение към проблема
• Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – Национално ниво на ЕСГРАОН Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване “
• Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет
• Омбудсман на България
• НСОРБ, Общини – кметове, общинските администрации
• Министерство на вътрешните работи – МВР
• Министерство на образованието и науката – МОН
• Министерство на труда и социалната политика – МТСП
• ДАЗД – Държавна агенция за закрила на детето
• Общинските комисии за адресна регистрация
• Гражданските организации, участващи в програмата на ТСА „С грижа от 0 до 3“
• Граждански организации и обединения, работещи с уязвими групи – НМД, УНИЦЕФ, Ноу-хау център, „За нашите деца“, ТСА, ИСДП, Алианс за ранно детско развитие, Конкордия, Ромски организации, Българският институт за правни инициативи (БИПИ), Български хелзинкски комитет, Фондация за достъп до права, Национална мрежа на здравните медиатори, и др.

Как ще знаете, че сте постигнали успех? Как ще се повлияят бенефициентите от проекта?


За това дали сме постигане успех ще отчитаме следните фактори, случващите се неща и специфични показатели:

• В краткосрочен план общинските комисии започват да работят по-резултатно и повече хора получават адресна регистрация. Режимът на адресна регистрация е облекчен. Ще следим за допълнителни указания за работа на Комисиите по адресна регистрация, ще отчитаме целенасочено обратна връзка от засегнатите и ще проследяваме издадените решения на комисии по адресна регистрация (през общинските сайтове), особено за бременни и майки с деца до 3 г. възраст.
• В дългосрочен план броят на хората без лични документи и в частност на бременните и майки с деца до 3 г. намалява съществено и е увеличен достъпът им до здравни, социални, административни и образователни услуги. Това е ефект, който очакваме да се случи след края на проекта, но за който ние ще положим значителни усилия да се случи.
• Постигната е промяна в ключовите институции да се отчита такава статистика/или да съдействат активно за проследяване на тенденциите за броя на хората без адресна регистрация и да се правят необходимите интервенции и прилагат съответни мерки, когато са идентифицирани трудности и предизвикателства.
• Привлекли сме основните 9 заинтересовани страни (Народно събрание и съответните комисии; МРРБ; Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет; Омбудсман на България; НСОРБ; МВР; МТСП; ДАЗД; президентската институция), които могат да влияят и съдействат за решаване на проблема и изразяват желание за това; Представителите на основните заинтересовани страни участват в срещи и събития, организирани от нас, запознават се с измеренията на проблема и показват положителна нагласа и повишена ангажираност за търсене на решение.
• Успешно сме извършили информационни и разяснителни дейности и сме повишили информираността сред ключовите институции, засегнатите общности и широката общественост за сериозността и обема на проблема, както и за последствията от него;
• Изработен и разпространен доклад-анализ за социално-икономическите последствия от проблема до посочените 9 заинтересовани страни (30 експерта), 12 партньорски организации (60 членове), поне 40 други граждански организации (120 членове и активисти), 30 местни ромски общности (минимум 150 000 представители на ромския етнос), 28 общини и областни управи (280 експерти от общината и областната управа)
• С провеждането на 6 онлайн срещи, 4 национални и 5 местни кръгли маси, 24 неформални срещи, комуникационните дейности (видео клипове, инфо материали, страници и постове в социални мрежи, журналистически репортажи и статии) предвиждаме да достигнем до повече от 280 000 граждани (трудно е да се прецени конкретно, но минимум по 1000 души в област)
• Друг показател ще бъде наличие (брой) публични изказвания на заинтересовани страни, които публично подкрепят застъпническата цел. Предвиждаме поне 5 такива изказвания – от трибуната на Народното събрание, публичните събития по проекта, единични изказвания на представители на заинтересованите страни (например Омбудсмана или президентската институция), коментари от наши презентации и медийни публикации. Основно експерт мониторинг и ПР експерт от екипа на Фонд ИГА ще проследяват изпълнението по този показател. Разбира се, всеки от екипа и представителите на организациите в РГ ще имат отговорност да следят за такива медийни изяви и публикации.
• Привлекли сме за партньори и съмишленици 12 други граждански организации и обединения на местно и национално ниво, 30 лидери и уважавани представители на местните засегнати общности, 10 експерти с отношение към проблема, поне двама разследващи журналисти и две медии. Ключови партньорства, които ще способстват за успеха на кампанията, ще бъдат с организации, имащи отношение към проблема, като Български институт за правни инициативи, Български Хелзински Комитет, Фондация за достъп до права, Алианс за ранно детско развитие, колегите от мрежата „С грижа от 0 до 3“.
• Повишили сме гражданска осведоменост и информация сред засегнатите и потенциалните групи в риск относно процедурите за регистрация, правата и отговорностите им. Чрез онлайн срещите, кръглите маси, консултациите, срещите с лидери на мнение в общността, постовете в социалните мрежи, инфо материалите по проекта ще достигнем до максимално широк кръг засегнати и групите в риск особено в известните обособени гета на малцинства в София, Пловдив, Пазарджик, Сливен и в други градове и населени места. Ще отчитаме броя на участниците в организираните събития, колко броя инфоматериали сме разпространили, реакциите в социалните мрежи, информация от други организации и източници като сайтове, бюлетини, публични събития.
• Сегашния статут на ОКАР е анализиран и е постигнато разбиране за истинската им роля;
• Изработен е подзаконов акт/наредба от МРРБ и е приет (узаконен) в Парламента, с който се регламентират ясно отговорностите и правомощията на комисиите, за да започне тяхната ефективната работа.

Влияние върху бенефициентите.
Решаването на този проблем ще допринесе за подобряването на майчиното и детско здраве сред най-засегнатите от бедни и уязвими групи български граждани. Бременните и майките с деца до 3 г. ще получават административна и правна подкрепа и ще повишат информираността си и уменията си за работа с документи. Ще се повиши достъпа до здравни услуги, което ще даде възможност да се увеличат проследените бременности, да има ранна здравна профилактика и превенция за децата, да се осигурят средства за храна, лекарства, отопление и т.н. за засегнатите от проблема. Ще се повиши ползването на спешна помощ и изобщо лекарската помощ. Като цяло ще се дадат в много по-голяма степен равни шансове за бременните, майките и децата да се възползват от услугите на здравната и социалната система и да получават необходимата здравна и социална грижа.

Ефект върху трети страни
Повече за ефект върху трети страни можем да опишем, когато имаме доклада за социално-икономическите последствия, но общият преглед дава основания да твърдим, че наличието на този проблем има и обществени измерения – държавата се лишава от работна сила, която легално да плаща данъци; необходими са интервенции за решаване на предизвикателства, причинени от проблема, които изискват административни, социални и финансови ресурси; маргинализиране на значима по обем обществена група с всички негативни последствия; създаване на предпоставки за увеличаване на криминогенни прояви и социално напрежение; изкуствено създаване на условия за увеличаване на неравенството в обществото. Всички тези измерения ще намалят своята тежест.

Facebook коментари
Споделете тази статия
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *